Дата: 09 Фев 2017
Щъркелът, ей така предпролетно, ви донесе бебе. Малък розов вързоп. Много фина изработка от дребни детайли. Гледате го и се чудите кой майстор успя да го сглоби. А за музикалната уредба към него, да не говорим.
И изведнъж, уж грижливо подреденият ви, целичък свят, се разпада на малки многоцветни частици- мъничка главичка, мъничка ръчичка, мъничко краченце…, на щампички от зайчета, меченца, пиленца, кученца, лунички, звездички… Единственото цяло нещо е розовият фон.
И изведнъж, центърът на всичко, който бяхте „Аз ” и „Ти”, се измести към розовия вързоп- изискващ, обсебващ, налагащ се.
Нямате много време за себе си. Розовото чудо със смешните муцунки и забавните движения определя нов дневен и нощен режим: брой хранения, брой спинкания, брой преобличания.
Налага нов ритъм на живота ви.
Определя нов ритъм на сърцата ви.
Резултатът от всичко е многоцветна мацаница в главите ви (на розов фон) и безкрайно щастие в душите ви.
Всяка секунда благодарите на щъркела за малкото предпролетно чудо. На мама „пиленцето”, на тати „малката принцеса”, на баба „пупицата”, на дядо „малкото рибарче.”
За всички розови и сини предпролетни вързопчета. За всички предпролетно щастливи майки и татковци. :)
От Петънца
Остави мнение/коментар
Все още няма коментари